Пиша за тези неща , защото искренно вярвам , че природата е винаги с нас - ние сме нейно творение . Тя ни помага и ни подкрепя във всеки миг от живота ни . Не бива да се страхуваме .
Нека живеем живота си достойно , с изпълнени с обич сърца .
ТОВА СЕ СЛУЧИ НА 18 СЕПТЕМВРИ 1974 ГОДИНА
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО - КЪСНО , В НАЧАЛОТО НА ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА НА МОЕТО СЛЕДВАНЕ
Имах приятел ,с когото се познавахме от девет
години , още от средното училище . Бяхме приятели и в института . Живеехме наблизо . Той завърши две години преди мен и замина в казармата , за година и половина . През това време , аз щях да се дипломирам . Решихме , че е нормално да се
оженим . Беше едно чудесно приятелство с привкус на любов , но все нещо не достигаше . Може би и двамата очаквахме , че с времето , огънят ще пламне .
Представете си хубав слънчев есенен ден . Аз простирах току що изпрани дрехи . Бях щастлива , защото на другият ден отивах в града в който той служеше за да се видим . Щеше да се уволни пролетта . След два дни имаше рожден ден и искахме да го отпразнуваме заедно . Беше ми писал , че ще го пуснат в отпуск .
Тъкмо прострях и тръгнах да се прибирам , когато от улицата ме повика една циганка . Изненадах се , защото , преди миг не видях никого . Тогава и сега , когато пиша тези редове , си мисля , че тя като че ли се появи от нищото . По онова време , циганите се занимаваха с измами и кражби по домовете . Бях сама . По улицата нямаше жива душа .
Признавам , че се поуплаших .
Тя беше настоятелна . Искаше да я пусна да влезе в къщи , което допълнително засили мнението ми , че е дошла да краде . Каза , че днешният ден е много важен в живота ми и непременно трабва да ми каже защо . Не исках да се забърквам с разни „ цигански магии и измишльотини “
Бях възпитана така .
Беше млада и красива ,сигурно на моите години и много настояваше . Каза ми , че ако не ѝ вярвам , ми предрича , че утре сутрин заминавам при момчето , за което искам да се оженя , но има проблем и тя ще ми помогне да го разреша . Това ме накара да се замисля и я пуснах да влезе . Седнахме на къщният праг и тя ми каза , че ако искам да взема наистина това момче , утре като тръгна на път непременно трябва да нося на врата си муска , която веднага ще ми приготви . Поиска ми 10 лева и някои елементарни неща например черен конец и нещо дуго което имах . Останалото тя имаше в торбата си . Не че ми досвидяха десетте лева , но нещата които ми каза , че ще сложи бяха кост от прилеп , кожа от жаба и още нещо гадно ... и се възпротивих . Уважавам всички земни твари и тяхното място под слънцето но и тогава и сега си мисля , че си беше чиста магия .
Не , не можех да си представя , че преди да тръгна на това пътуване , ще трябва да шия торбичка , за да сложа тези неща вътре и така да се явя с тях в онзи град и да празнувам . Побиха ме тръпки , от погнуса .
Отказах категорично .
Тя си тръгна , като ми каза с ядовит тон , че като съм такава , до напролет ще се омъжа за когото най - не очаквам и през този праг тука , посочи ядовито мястото където беше седнала , ще пристъпи осиновено дете . Тогава и сега , след толкова години си мисля , че си отиде по същият начин , както се появи , като че ли се разтопи във въздуха .
Останала сама , реших , че е само шега .
На сутринта заминах за онзи град , където приятелят ми служеше .
Всичко много се обърка .
Първо в хотела имах проблеми . После него все не го пускаха . На рожденият му ден не се срещнахме . Наложи се да почакам още един ден . Когато най-после се срещнахме , разбрах , че не мога да се приближа до него .
Сякаш между нас имаше някаква енергийна
преграда , която не можех да преодолея .Това усещане си спомням ясно до днес ... мъча се да стоя близо , а сякаш ме бие ток и се отдръпвам .
Не смеех да попитам , дали и той чувства нещо подобно .
Разделихме се като попарени .
Нямах никакво смислено обяснение .
Стана както го каза циганката .
Пролетта се омъжих , за момче , което не познавах преди това . В денят на годежа срещнах моят стар приятел , който току що се бе уволнил . Мина покрай мен . Въобще не ме забеляза , сякаш се движеше в друго пространство и измерение .
След 14 години си осинових момченце .
Когато го доведохме в къщи изтръпнала наблюдавах какво ще се случи .
Детето пристъпи и сложи крачето си в крайчето на стъпалото , точно където беше предсказала
циганката .
Нещо още по - невероятно .След още една година , ми се наложи отново да отида в онзи град - в командировка . Минах по същите улици и ми прилоша изведнъж . Трудно се придвижвах , сякаш огромна тежест бе натоварена върху раменете ми . В един момент спрях , защото нямах сили да направя и една крачка . Беше невероятно . Едва успях да свърша работата , за която бях дошла . Когато напуснах града отново бях добре , здрава . Силата ми се върна ... все едно , че нищо не е било .
След още 3 или 4 години отново ходих в този град по работа . Бяхме с микробус . Денят мина благополучно . Когато си тръгнахме , тъкмо бяхме напуснали града изведнъж без абсолютно никаква видима причина , колата стана неуправляема и започна да се върти на пътя . Сякаш някаква мощна сила я премяташе . Добре , че насрещната кола беше сравнително далеч , а зад нас нямаше друго превозно средство . После отново започна да се движи нормално ... „ Спасихме кожите “ както се казва .
След тази неочаквана въртележка си дадох дума никога вече да не стъпвам там .
А сега се връщам към чудесата .
Нека живеем живота си достойно , с изпълнени с обич сърца .
ТОВА СЕ СЛУЧИ НА 18 СЕПТЕМВРИ 1974 ГОДИНА
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО - КЪСНО , В НАЧАЛОТО НА ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА НА МОЕТО СЛЕДВАНЕ
Имах приятел ,с когото се познавахме от девет
години , още от средното училище . Бяхме приятели и в института . Живеехме наблизо . Той завърши две години преди мен и замина в казармата , за година и половина . През това време , аз щях да се дипломирам . Решихме , че е нормално да се
оженим . Беше едно чудесно приятелство с привкус на любов , но все нещо не достигаше . Може би и двамата очаквахме , че с времето , огънят ще пламне .
Представете си хубав слънчев есенен ден . Аз простирах току що изпрани дрехи . Бях щастлива , защото на другият ден отивах в града в който той служеше за да се видим . Щеше да се уволни пролетта . След два дни имаше рожден ден и искахме да го отпразнуваме заедно . Беше ми писал , че ще го пуснат в отпуск .
Тъкмо прострях и тръгнах да се прибирам , когато от улицата ме повика една циганка . Изненадах се , защото , преди миг не видях никого . Тогава и сега , когато пиша тези редове , си мисля , че тя като че ли се появи от нищото . По онова време , циганите се занимаваха с измами и кражби по домовете . Бях сама . По улицата нямаше жива душа .
Признавам , че се поуплаших .
Тя беше настоятелна . Искаше да я пусна да влезе в къщи , което допълнително засили мнението ми , че е дошла да краде . Каза , че днешният ден е много важен в живота ми и непременно трабва да ми каже защо . Не исках да се забърквам с разни „ цигански магии и измишльотини “
Бях възпитана така .
Беше млада и красива ,сигурно на моите години и много настояваше . Каза ми , че ако не ѝ вярвам , ми предрича , че утре сутрин заминавам при момчето , за което искам да се оженя , но има проблем и тя ще ми помогне да го разреша . Това ме накара да се замисля и я пуснах да влезе . Седнахме на къщният праг и тя ми каза , че ако искам да взема наистина това момче , утре като тръгна на път непременно трябва да нося на врата си муска , която веднага ще ми приготви . Поиска ми 10 лева и някои елементарни неща например черен конец и нещо дуго което имах . Останалото тя имаше в торбата си . Не че ми досвидяха десетте лева , но нещата които ми каза , че ще сложи бяха кост от прилеп , кожа от жаба и още нещо гадно ... и се възпротивих . Уважавам всички земни твари и тяхното място под слънцето но и тогава и сега си мисля , че си беше чиста магия .
Не , не можех да си представя , че преди да тръгна на това пътуване , ще трябва да шия торбичка , за да сложа тези неща вътре и така да се явя с тях в онзи град и да празнувам . Побиха ме тръпки , от погнуса .
Отказах категорично .
Тя си тръгна , като ми каза с ядовит тон , че като съм такава , до напролет ще се омъжа за когото най - не очаквам и през този праг тука , посочи ядовито мястото където беше седнала , ще пристъпи осиновено дете . Тогава и сега , след толкова години си мисля , че си отиде по същият начин , както се появи , като че ли се разтопи във въздуха .
Останала сама , реших , че е само шега .
На сутринта заминах за онзи град , където приятелят ми служеше .
Всичко много се обърка .
Първо в хотела имах проблеми . После него все не го пускаха . На рожденият му ден не се срещнахме . Наложи се да почакам още един ден . Когато най-после се срещнахме , разбрах , че не мога да се приближа до него .
Сякаш между нас имаше някаква енергийна
преграда , която не можех да преодолея .Това усещане си спомням ясно до днес ... мъча се да стоя близо , а сякаш ме бие ток и се отдръпвам .
Не смеех да попитам , дали и той чувства нещо подобно .
Разделихме се като попарени .
Нямах никакво смислено обяснение .
Стана както го каза циганката .
Пролетта се омъжих , за момче , което не познавах преди това . В денят на годежа срещнах моят стар приятел , който току що се бе уволнил . Мина покрай мен . Въобще не ме забеляза , сякаш се движеше в друго пространство и измерение .
След 14 години си осинових момченце .
Когато го доведохме в къщи изтръпнала наблюдавах какво ще се случи .
Детето пристъпи и сложи крачето си в крайчето на стъпалото , точно където беше предсказала
циганката .
Нещо още по - невероятно .След още една година , ми се наложи отново да отида в онзи град - в командировка . Минах по същите улици и ми прилоша изведнъж . Трудно се придвижвах , сякаш огромна тежест бе натоварена върху раменете ми . В един момент спрях , защото нямах сили да направя и една крачка . Беше невероятно . Едва успях да свърша работата , за която бях дошла . Когато напуснах града отново бях добре , здрава . Силата ми се върна ... все едно , че нищо не е било .
След още 3 или 4 години отново ходих в този град по работа . Бяхме с микробус . Денят мина благополучно . Когато си тръгнахме , тъкмо бяхме напуснали града изведнъж без абсолютно никаква видима причина , колата стана неуправляема и започна да се върти на пътя . Сякаш някаква мощна сила я премяташе . Добре , че насрещната кола беше сравнително далеч , а зад нас нямаше друго превозно средство . После отново започна да се движи нормално ... „ Спасихме кожите “ както се казва .
След тази неочаквана въртележка си дадох дума никога вече да не стъпвам там .
А сега се връщам към чудесата .
Nessun commento:
Posta un commento