Следват моите необикновенни
случки - тези които аз съм преживяла .
Някои от тях помня с точност до час , други по месеци и години . Никога не съм си водила
записки . Голяма част от тях не съм споделила с никого или това се е случило много по - късно , когато за тези неща вече беше прието да се
говори .
ОКТОМВРИ 1970 ГОДИНА , МАЛКО ПРИДИ ДА НАВЪРША 20 ГОДИНИ .
Приеха ме да следвам . Тогава студентите ходеха есента и лятото на бригади в селското стопанство . Бях разпределена в едно русенско село . Беше студено и дъждовито . Кални и мокри - беряхме грозде .
Квартирата ни беше у стари хора , които ни настаниха в спалнята на спретнатата си и чиста къщичка . Спяхме три момичета , на едно легло .
Не беше удобно , защото аз , като най - дребна , спях по средата на семейното ложе .
Беше ми мъчно за дома и за моят приятел , който също трябваше да е на бригада ,но предпочете да работи .
Бригадата не се заплащаше - беше доброволен
труд . Дните минаваха . Не спираше да вали .
Гроздето се пукаше от влагата .
Трябваше да бързаме .
Уморени и изстинали , се прибирахме и цялото свободно време прекарвахме завити в леглото . Бяхме непознати , от различни краища на
България . Всяка потъваше в своите спомени и
мисли . Почти не разговаяхме .
В селото имаше поща , но по онова време връзките бяха лоши и от това се чувствах още по самотна и изоставена . Една нощ се събудих . В стаята беше абсолютно тъмно . Двете момичета спяха дълбоко и се чуваше ясно равномерното им дишане . Имах чувството , че някой ме събуди . Почувствах леко докосване .
Постепенно в мрака се появи млечно бяло сияние , като лека , ефирна мъгла .Това нещо се придвижи над леглото и се спря точно върху глезените ми . Почувствах леко затопляне .
Това сияйно облаче придоби очертанията на женска фигура , обвита в наметало , но не цяла , а само от кръста нагоре. В мозъка ми мина тази мисъл :
- Не тъгувай за твоето момче ! Ще имате хубава любов ! Не е той бъдещият ти съпруг . Успокой се и заспи !
После видях , как силуета се разтопи във въздуха и отново настана пълен мрак .
Не знаех дали е истина или сънувам .
Тази невероятна случка не разказах на никого .
След време споделих със сестра ми .
Тогава , в онези години битуваше материализма .
За тези неща не се говореше и пишеше .
Да . Разминахме се с това момче , всеки пое по своя пътека . Предсказанието се сбъдна .
Дълги години си мислех, кой ми се яви в онази тъмна , дъждовна нощ ? Не можех да повярвам , не можех да допусна , че това бе Майката Божия , която дойде да успокои мене - обикновеното българско момиче .
случки - тези които аз съм преживяла .
Някои от тях помня с точност до час , други по месеци и години . Никога не съм си водила
записки . Голяма част от тях не съм споделила с никого или това се е случило много по - късно , когато за тези неща вече беше прието да се
говори .
ОКТОМВРИ 1970 ГОДИНА , МАЛКО ПРИДИ ДА НАВЪРША 20 ГОДИНИ .
Приеха ме да следвам . Тогава студентите ходеха есента и лятото на бригади в селското стопанство . Бях разпределена в едно русенско село . Беше студено и дъждовито . Кални и мокри - беряхме грозде .
Квартирата ни беше у стари хора , които ни настаниха в спалнята на спретнатата си и чиста къщичка . Спяхме три момичета , на едно легло .
Не беше удобно , защото аз , като най - дребна , спях по средата на семейното ложе .
Беше ми мъчно за дома и за моят приятел , който също трябваше да е на бригада ,но предпочете да работи .
Бригадата не се заплащаше - беше доброволен
труд . Дните минаваха . Не спираше да вали .
Гроздето се пукаше от влагата .
Трябваше да бързаме .
Уморени и изстинали , се прибирахме и цялото свободно време прекарвахме завити в леглото . Бяхме непознати , от различни краища на
България . Всяка потъваше в своите спомени и
мисли . Почти не разговаяхме .
В селото имаше поща , но по онова време връзките бяха лоши и от това се чувствах още по самотна и изоставена . Една нощ се събудих . В стаята беше абсолютно тъмно . Двете момичета спяха дълбоко и се чуваше ясно равномерното им дишане . Имах чувството , че някой ме събуди . Почувствах леко докосване .
Постепенно в мрака се появи млечно бяло сияние , като лека , ефирна мъгла .Това нещо се придвижи над леглото и се спря точно върху глезените ми . Почувствах леко затопляне .
Това сияйно облаче придоби очертанията на женска фигура , обвита в наметало , но не цяла , а само от кръста нагоре. В мозъка ми мина тази мисъл :
- Не тъгувай за твоето момче ! Ще имате хубава любов ! Не е той бъдещият ти съпруг . Успокой се и заспи !
После видях , как силуета се разтопи във въздуха и отново настана пълен мрак .
Не знаех дали е истина или сънувам .
Тази невероятна случка не разказах на никого .
След време споделих със сестра ми .
Тогава , в онези години битуваше материализма .
За тези неща не се говореше и пишеше .
Да . Разминахме се с това момче , всеки пое по своя пътека . Предсказанието се сбъдна .
Дълги години си мислех, кой ми се яви в онази тъмна , дъждовна нощ ? Не можех да повярвам , не можех да допусна , че това бе Майката Божия , която дойде да успокои мене - обикновеното българско момиче .
Nessun commento:
Posta un commento