Loading...

sabato 9 settembre 2017

СЛЕДВАТ МОИТЕ НЕОБИКНОВЕННИ СЛУЧКИ ОКТОМВРИ 1970 СЕЛО ТРЪСТЕНИК ОБЛАСТ РУСЕ БЪЛГАРИЯ

Следват моите необикновенни
случки - тези които аз съм преживяла . 
Някои от тях помня с точност до час , други  по месеци и години .  Никога не съм си водила 
записки . Голяма част от тях не съм споделила с никого или това се е случило много по  - късно , когато за тези неща   вече беше прието да се 
говори .

  ОКТОМВРИ  1970 ГОДИНА , МАЛКО ПРИДИ ДА НАВЪРША 20 ГОДИНИ .

Приеха ме да следвам . Тогава студентите ходеха есента и лятото  на бригади в селското стопанство . Бях разпределена в едно русенско село . Беше студено и дъждовито  . Кални  и мокри - беряхме грозде .
Квартирата ни  беше у стари хора , които ни настаниха   в спалнята на спретнатата си и чиста къщичка . Спяхме три момичета , на едно легло .
Не беше  удобно , защото аз , като най - дребна ,  спях   по средата  на семейното ложе .
Беше ми мъчно за дома и за моят приятел , който също трябваше да е на бригада  ,но предпочете да работи .
Бригадата не се заплащаше - беше доброволен 
труд . Дните минаваха . Не спираше да вали .
Гроздето се пукаше от влагата . 
Трябваше да бързаме .
Уморени и изстинали , се прибирахме и цялото свободно време прекарвахме завити в леглото . Бяхме непознати , от различни краища на 
България . Всяка потъваше в своите спомени и 
мисли . Почти не разговаяхме .
В селото имаше поща , но по онова време връзките бяха лоши и от това  се чувствах още по самотна и изоставена . Една нощ се събудих . В стаята беше абсолютно тъмно . Двете момичета  спяха дълбоко и се чуваше ясно равномерното им дишане . Имах чувството , че някой ме събуди . Почувствах  леко докосване .
Постепенно в мрака се появи  млечно бяло сияние , като лека , ефирна мъгла .Това нещо се придвижи над леглото и се спря точно върху  глезените ми . Почувствах леко затопляне .
Това   сияйно   облаче придоби  очертанията на женска фигура  , обвита в  наметало  , но не цяла , а само от кръста нагоре. В мозъка ми мина тази мисъл :
- Не тъгувай за твоето момче ! Ще имате хубава любов ! Не е той бъдещият ти съпруг . Успокой се и заспи !
После видях , как силуета се разтопи във въздуха и отново настана пълен мрак . 
Не знаех дали е истина или сънувам . 
Тази невероятна случка не разказах  на никого . 
След  време  споделих със сестра ми .
Тогава , в онези години битуваше материализма . 
За тези неща  не се говореше и пишеше .
Да . Разминахме се с това момче  , всеки пое по своя пътека . Предсказанието се сбъдна .
Дълги  години си мислех, кой ми се яви в онази тъмна , дъждовна нощ ? Не можех   да повярвам , не можех да допусна , че това бе Майката  Божия , която дойде  да успокои  мене - обикновеното българско  момиче  .
Posta un commento