sabato 9 settembre 2017

МАРТ ИЛИ АПРИЛ 1988 ГОДИНА ХРАМЪТ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ СОФИЯ БЪЛГАРИЯ

 ЦВЕТНИЦА   МАРТ ИЛИ АПРИЛ 1988 ГОДИНА   
СОФИЯ    ХРАМЪТ   АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ  около 10.30  -  11  ПРЕДИ ОБЯД

След Детската церебрална парализа , в къщата ни се настани друг ужасен нечакан гост - стерелитета .
Трудно се гледа такова дете , но още по - трудно е , да не можеш да имаш и други деца , за да не остане само на света , след като нас родителите вече ни няма .
Но също , да се чувстваш здрав , пълен с енергия и желание да дадеш живот и бъдеще на един или дори повече млади животи ,а да не можеш .
Да - това страдание би го разбрал само този , който го е изпитал .
Правихме всичко възможно да родя друго дете  , опитахме всичко . За инвитро тогава се говореше в бъдеще време . Подадохме молба за осиновяване но , все нещо не достигаше , за да се сбъдне мечтата ни да имаме второ дете . На свят ден  - Връбница или  Палмова неделя при католиците отидох в най -  големият български храм " Свети Александър Невски " и с осветените върбови клонки притиснати до гърдите , се помолих пред иконата на Божията майка с думите :
 -Както ти носиш твоето момченце на ръце , помогни ми и аз да имам такова момченце  и аз така да го нося и притискам  до гърдите си !
Както се молех , сякаш усетих топлина на малко телце в ръцете си , притиснато до гърдите ми . Изпълнена с надежда   целунах иконата  , прекръстих се и напуснах храма . Тогава и сега след повече от двадесет и пет години ми се струва , че в един момент иконата пред мен оживя или по- точно очите на божията майка и божият син ме гледаха с жив поглед и сякаш ми кимнаха с  разбиране , но тогава бях толкова развълнувана , не зная , не мога да бъда сигурна , но очите , очите наистина видях живи , това изключително преживяване е с мен през всичките двадесет и пет години от тогава .
След няколко дни ми се обади съпругът ми , че са го потърсили от дома за деца и че има момченце за нас  .
Да отидем след Великден да се запознаем с него .

РАЗБИРАТЕ ЛИ? СЛЕД ЕДНА СЕДМЕЦА НИЕ ВЕЧЕ ИМАХМЕ  НАШЕТО МОМЧЕНЦЕ !

Мина малко време , докато дойде да живее с нас и да го нося винаги на ръце , както бях обещала на Божията майка .
Сега е вече голям - нашето чудо и светлината на очите ни . Сестра му е винаги до него .
Молим се и чакаме да си избере добро и обичливо момиче и да пребъде родът му във вековете .

ВЯРВАЙТЕ В ЧУДЕСАТА   ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Posta un commento