КРАЯ НА ЮНИ ИЛИ НАЧАЛОТО НА ЮЛИ 1999 ГОДИНА У ДОМА .
Свекърът ми беше изключително набожен и добър човек . В последните години от живота си , се грижеше много за дъщеря ми . Те имаха силна връзка .Тя не може да говори , но с характерната за болестта емоционалност , успява да изрази всичко , което чувствува . Свекърът ми получи инсулт и за две седмици почина . Беше неочаквано и бяхме претиснени , объркани и забързани .
Дойдоха много хора , имаше толкова неща да се върша ... не си спомням , дали заведохме дъщеря ми до ковчега и въобще дали разбра , че дядо ѝ вече го няма . В първите дни все се ослушваше да види дали ще седне при нея както винаги , все плачеше - но после утихна . Какво ли ставаше в малката ѝ главичка ? Така измина доста веме . Една нощ , не мога да кажа точен час , тя ме дръпна и аз се събудих . Чух познати стъпки в коридора и замръзнах ... Бяха стъпките на свекъра ми . Той имаше особена походка и нямаше как да сбъркам .
Тя седна в леглото . Навън имаше луна и в стаята не беше толкова тъмно . Вратата се отвори и в стаята влезе свекър ми . Приседна до нас на леглото . Посегна и я сложи на коленете си , както винаги го е правил .
Поседя малко , после я сложи да легне и излезе от стаята , като затвори вратата след себе си . Чух стъпките в коридора ... и това беше всичко .
Дъщеря ми се отпусна и заспа .Свекърът беше облечен с костюма с който го погребахме . Не усетих хлад или някаква миризма .Това което запомних
е , че от устата му се подаваше парченце
памук . Спомних си , че в последните дни не можеше да пие даже вода и му мокрехме усните с памук .
Може би някое от тези парченца беше останало в устата му . Това ... ме развълнува , и ми напомни , че не е било сън .
Мисля си , че дъщеря ми го беше извикала да се сбогуват . Те имаха невероятна връзка .
Когато " доброжелатели " ни съветваха да я дадем в дом , той винаги казваше : " Само през трупа ми !
Да , чудест се случват , само трябва да сме добри и да имаме смелост да ги преживеем
Свекърът ми беше изключително набожен и добър човек . В последните години от живота си , се грижеше много за дъщеря ми . Те имаха силна връзка .Тя не може да говори , но с характерната за болестта емоционалност , успява да изрази всичко , което чувствува . Свекърът ми получи инсулт и за две седмици почина . Беше неочаквано и бяхме претиснени , объркани и забързани .
Дойдоха много хора , имаше толкова неща да се върша ... не си спомням , дали заведохме дъщеря ми до ковчега и въобще дали разбра , че дядо ѝ вече го няма . В първите дни все се ослушваше да види дали ще седне при нея както винаги , все плачеше - но после утихна . Какво ли ставаше в малката ѝ главичка ? Така измина доста веме . Една нощ , не мога да кажа точен час , тя ме дръпна и аз се събудих . Чух познати стъпки в коридора и замръзнах ... Бяха стъпките на свекъра ми . Той имаше особена походка и нямаше как да сбъркам .
Тя седна в леглото . Навън имаше луна и в стаята не беше толкова тъмно . Вратата се отвори и в стаята влезе свекър ми . Приседна до нас на леглото . Посегна и я сложи на коленете си , както винаги го е правил .
Поседя малко , после я сложи да легне и излезе от стаята , като затвори вратата след себе си . Чух стъпките в коридора ... и това беше всичко .
Дъщеря ми се отпусна и заспа .Свекърът беше облечен с костюма с който го погребахме . Не усетих хлад или някаква миризма .Това което запомних
е , че от устата му се подаваше парченце
памук . Спомних си , че в последните дни не можеше да пие даже вода и му мокрехме усните с памук .
Може би някое от тези парченца беше останало в устата му . Това ... ме развълнува , и ми напомни , че не е било сън .
Мисля си , че дъщеря ми го беше извикала да се сбогуват . Те имаха невероятна връзка .
Когато " доброжелатели " ни съветваха да я дадем в дом , той винаги казваше : " Само през трупа ми !
Да , чудест се случват , само трябва да сме добри и да имаме смелост да ги преживеем
Nessun commento:
Posta un commento