Loading...

sabato 9 settembre 2017

22 СЕПТЕМВРИ 1989 ГОДИНА СЕЛО БАЙКАЛ ОБЛАСТ ПЛЕВЕН БЪЛГАРИЯ

22 СЕПТЕМВРИ  1989 ГОДИНА

На 13 август 1989 година почина моята баба  , сестрата на свещенника , чиято история разказах в началото .
В нашите православни вярвания се изпълняват различни ритуали .
На четиридесетия ден след смъртта се подравнява гроба . Присъства свещенник който произнася заупокойна молитва .
Отиват най - близките хора в семейството .
Върху подравненият гроб се постила бяла покривка . Нареждат четиридесет кравайчета или колачета , както ги наричаме по нашият край . Във всяко от тях се забождат четиридесет свещички . Слага се купа със жито а пред тях две бутилки  с бяло и червено вино така , че пламъчетата на свещичките да останат да светят зад тях . Присъстващите остават отпред , а не около гроба . Свещенникът прочита молитвата , прикадява гроба .
Никой  не трябва да пророни и дума .
Като свърши обреда , с виното се прелива гроба и съседните ако е на съпруг или дете .
На 22 септември , приготвихме всичко необходимо за гробища . Като знаехме , че не трябва да приказваме , още от къщи си разпределихме работата  . Нещо трябваше  да се случи . 
Пристигнахме рано на гробището . Изпълнихме всичко , както беше наредил свещенника . Докато той четеше молитвата и пламъчетата на свещичките светеха зад шишетата с вино  , аз забелязах , че в гърлата на бутилките ,постепенно се образува нещо хармонично .Не виждах повече пламъчетата , а видях в тях моите баба и дядо . Баба беше седнала , а дядо прав зад нея . Стояха неподвижни като за снимка , но очите им бяха отворени и с ведро изражение . Tогава и сега възприятието ми е , все едно че ги гледах на миниатюрен телевизионен екран .Виждах ги от всякакъв ъгъл  ,и за да се 
уверя , че не е зрителна измама , доста се въртях напред , назад .
Когато пламъчетата на свещичките намаляха , видението изчезна .
Преляхме , както си му е ред , и се върнахме у дома . Сложихме трапеза за Бог да прости .
Поканихме свещенника да обядва с нас .
Тогава някой  ме попита :
- Ти какво толкова се въртеше на гробища , място ли не можеше да си намериш ?
Разказах какво съм видяла . 
Не , че кой знае колко ми повярваха .
Свещенникът каза , че целта на ритуала е именно тази ,  да се общува за последно с  душата на близкия , преди да се възнесе на четиридесетият ден .Той го знаеше , но не беше се случвало в негово присъствие някой да е видял нещо . 
Бях  единствената !

Posta un commento