НА 6 СРЕЩУ 7 ОКТОМВРИ 1978 ГОДИНА
След форцепса и вакума при раждането , след отлепеният скалп от черепа на дъщеря ми при нас се настани за винаги неканена гостенка - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА , КОЯТО ДОНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ ИНВАЛИДНОСТ 100%.
СЪДБА !
Почна ходенето помъките .
На 9 октомври 1978 година имахме определен час за прием при професор неврохирург в Александровска болница в София .
Трудно се организираше такова пътуване по онова време с болно дете - без памперси , с допотопна кола , уговорки за отсъствие от работа , задължителното приготвяне на „ благини от провинцията “ и т . н . Денят наближаваше и напрежението в дома ми растеше . В края на седмица бях капнала от умора , зачерквайки ред по ред набелязаните точки в плана . В петък срещу събота , попривършила приготовленията , спах по спокойно . Яви ми се братовчед ми и усмихнато ми каза
- На 9 октомври , ще бъдете в София на рожденият ми ден . Тук сме се събрали няколко момчета и ще си празнуваме заедно рожденните дни . Донеси ми телешки салам и нещо сладко , да има и аз какво да сложа .
Да , 9 октомври - рожденният му ден , бях изключила напълно .Той беше починал в същата тази Александровска болница предната година .
На сутринта , направих палачинки с конфитюр - както ги обичаше той , купих телешки салам и раздадох на едно момче студент на неговите години . Хапнахме и ние в къщи за „ Бог да прости “ Приготвих още за София и раздадох у наши роднини . Каква беше изненадата ми , когато разбрах , че братовчедката на съпругът ми - студентка , беше в същата група , в която е следвал и той .
Сигурно не съм единствената , която има такава близост със свите починали близки .
След форцепса и вакума при раждането , след отлепеният скалп от черепа на дъщеря ми при нас се настани за винаги неканена гостенка - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА , КОЯТО ДОНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ ИНВАЛИДНОСТ 100%.
СЪДБА !
Почна ходенето помъките .
На 9 октомври 1978 година имахме определен час за прием при професор неврохирург в Александровска болница в София .
Трудно се организираше такова пътуване по онова време с болно дете - без памперси , с допотопна кола , уговорки за отсъствие от работа , задължителното приготвяне на „ благини от провинцията “ и т . н . Денят наближаваше и напрежението в дома ми растеше . В края на седмица бях капнала от умора , зачерквайки ред по ред набелязаните точки в плана . В петък срещу събота , попривършила приготовленията , спах по спокойно . Яви ми се братовчед ми и усмихнато ми каза
- На 9 октомври , ще бъдете в София на рожденият ми ден . Тук сме се събрали няколко момчета и ще си празнуваме заедно рожденните дни . Донеси ми телешки салам и нещо сладко , да има и аз какво да сложа .
Да , 9 октомври - рожденният му ден , бях изключила напълно .Той беше починал в същата тази Александровска болница предната година .
На сутринта , направих палачинки с конфитюр - както ги обичаше той , купих телешки салам и раздадох на едно момче студент на неговите години . Хапнахме и ние в къщи за „ Бог да прости “ Приготвих още за София и раздадох у наши роднини . Каква беше изненадата ми , когато разбрах , че братовчедката на съпругът ми - студентка , беше в същата група , в която е следвал и той .
Сигурно не съм единствената , която има такава близост със свите починали близки .
Nessun commento:
Posta un commento