Вторият случай , който искам да разкажа е този , който е преобразил живота на прапра баба ми по майчина линия .
Това се случило , когато тя била девойка на 16- 17 години . Било студена зима . Ватърът свирел в комина . Навявал преспи - човешки бой . Валяло вече седмица . Селото било замряло .
Моята прапрабаба , седяла на топло и шиела красива престилка . Правела си чеиз .Майка ѝ била у комшиите и като се върнала разказала , че приятелката ѝ , вече трети ден не може да роди . Младата булка им била роднина . Омъжила се миналата зима . Майка ѝ отново излязла . Отишла да помогне с нещо .
Вечерта се върнала късно . Била разтревожена и разплакана .
Булката била много зле . В дълбокият сняг , никой не се наемал да я закара до града . Легнали си . Угасили лампата . В тъмнината , момичето не можело да затвори очи . Спомняла си усмихнатото лице на приятелката си , детските игри и моминството им. Оженила се за момчето което обичала и били щастливи .
Искала от сърце и душа да помогне . Заспала на разсъмване и сънувала чуден сън . Чула глас , който ѝ казал ,като се събуди сутринта , да си сложи шарената престилка , защото била шита с много любов и да отиде у приятелката си . Да сварши всичко , което научи в съня . Да спаси приятелката си и детето . От този ден нататък , тя е тази , която ще помага на жените в това село да раждат .
В съня си моята баба се противопоставила , като отговорила , че е девойка и никой няма да я пусне при родилката ,но повече не чула нищо .
Станала , умила се , препасала новата престилка и отишла в дома на родилката . В предверието заварила близките ѝ които били отчаяни . Младата жена си отивала , а заедно с нея и нероденото дете . Моята баба им казала , че е дошла да помогне и за нейно учудване - никой не се противопоставил .Влязла при родилката и свършила всичко , както го видяла в съня си . Приятелката ѝ родила момченце . Тя и детето боледували известно време , но всичко завършило с щастлив край . От този ден тя станала селската" баба" на 17 години .
Омъжила се , родили ѝ се много деца , животът ѝ минал в труд - обичана и уважавана от всички .
КОГАТО ИСКАМЕ ИСКРЕННО ДА ПОМОГНЕМ , ПРИРОДАТА , ВСЕЛЕНАТА , БОГ НИ ДАВАТ СИЛИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ .
Това се случило , когато тя била девойка на 16- 17 години . Било студена зима . Ватърът свирел в комина . Навявал преспи - човешки бой . Валяло вече седмица . Селото било замряло .
Моята прапрабаба , седяла на топло и шиела красива престилка . Правела си чеиз .Майка ѝ била у комшиите и като се върнала разказала , че приятелката ѝ , вече трети ден не може да роди . Младата булка им била роднина . Омъжила се миналата зима . Майка ѝ отново излязла . Отишла да помогне с нещо .
Вечерта се върнала късно . Била разтревожена и разплакана .
Булката била много зле . В дълбокият сняг , никой не се наемал да я закара до града . Легнали си . Угасили лампата . В тъмнината , момичето не можело да затвори очи . Спомняла си усмихнатото лице на приятелката си , детските игри и моминството им. Оженила се за момчето което обичала и били щастливи .
Искала от сърце и душа да помогне . Заспала на разсъмване и сънувала чуден сън . Чула глас , който ѝ казал ,като се събуди сутринта , да си сложи шарената престилка , защото била шита с много любов и да отиде у приятелката си . Да сварши всичко , което научи в съня . Да спаси приятелката си и детето . От този ден нататък , тя е тази , която ще помага на жените в това село да раждат .
В съня си моята баба се противопоставила , като отговорила , че е девойка и никой няма да я пусне при родилката ,но повече не чула нищо .
Станала , умила се , препасала новата престилка и отишла в дома на родилката . В предверието заварила близките ѝ които били отчаяни . Младата жена си отивала , а заедно с нея и нероденото дете . Моята баба им казала , че е дошла да помогне и за нейно учудване - никой не се противопоставил .Влязла при родилката и свършила всичко , както го видяла в съня си . Приятелката ѝ родила момченце . Тя и детето боледували известно време , но всичко завършило с щастлив край . От този ден тя станала селската" баба" на 17 години .
Омъжила се , родили ѝ се много деца , животът ѝ минал в труд - обичана и уважавана от всички .
КОГАТО ИСКАМЕ ИСКРЕННО ДА ПОМОГНЕМ , ПРИРОДАТА , ВСЕЛЕНАТА , БОГ НИ ДАВАТ СИЛИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ .
Nessun commento:
Posta un commento