Втората случка която искам да разкажа се различава доста от първият разказ .
Малкият град в който преминаха 30 години от живота ми сега е далеч. Живея в Италия на 1700 км
Не съм се разделила напълно с миналият си живот . Членувам в групата на това градче във Фейсбук .
В тази група се споделят градски новини и се публикуват некролози на моите бивши съграждани .
Един ден преглеждайки новините във фейса , видях съобщение със снимка на починал мъж. Беше току що публикувана , но съболезнованията бяха многобройни и броят им непрекъснато растеше .
Името не ми говореше нищо .
През целият ден , отваряйки фейса , виждах , че това е най коментираният постинг в този ден . Моите бивши съграждани се прощаваха с обичан и уважаван човек . Когато снимката от виртуалният некролог отново застана пред очите ми , в съзнанието ми започна да тече монолог.
Говореше ми мъртвият.
Попита ме как така не се сещам кой е – и ми показа като на филм случки от преди много години . Тогава и двамата бяхме много млади . Току що почвахме работа . В определен период се налагаше да работим месеци заедно . Не можах да позная момчето с което бях работила . Животът и проблемите ни променят .
–Как можа да не се сетиш кой съм . Толкова добре работехме заедно ? Така завърши с разочарование нашият мислен разговор прекрачил границата между този и онзи свят . Мислено се извиних на моят забравен стар познат . Написах съболезнование под стотината други съболезнования . Изпратих възрастният вече мъж със спомена за лъчезарното русичко момче , което остана в мен с чудесната младежка усмивка .
Димка
Малкият град в който преминаха 30 години от живота ми сега е далеч. Живея в Италия на 1700 км
Не съм се разделила напълно с миналият си живот . Членувам в групата на това градче във Фейсбук .
В тази група се споделят градски новини и се публикуват некролози на моите бивши съграждани .
Един ден преглеждайки новините във фейса , видях съобщение със снимка на починал мъж. Беше току що публикувана , но съболезнованията бяха многобройни и броят им непрекъснато растеше .
Името не ми говореше нищо .
През целият ден , отваряйки фейса , виждах , че това е най коментираният постинг в този ден . Моите бивши съграждани се прощаваха с обичан и уважаван човек . Когато снимката от виртуалният некролог отново застана пред очите ми , в съзнанието ми започна да тече монолог.
Говореше ми мъртвият.
Попита ме как така не се сещам кой е – и ми показа като на филм случки от преди много години . Тогава и двамата бяхме много млади . Току що почвахме работа . В определен период се налагаше да работим месеци заедно . Не можах да позная момчето с което бях работила . Животът и проблемите ни променят .
–Как можа да не се сетиш кой съм . Толкова добре работехме заедно ? Така завърши с разочарование нашият мислен разговор прекрачил границата между този и онзи свят . Мислено се извиних на моят забравен стар познат . Написах съболезнование под стотината други съболезнования . Изпратих възрастният вече мъж със спомена за лъчезарното русичко момче , което остана в мен с чудесната младежка усмивка .
Димка
Nessun commento:
Posta un commento