ТАЗИ СЛУЧКА Е МНОГО СПЕЦИАЛНА
Тя ми остави много въпроси без отговор .
Аз пиша стихове и проза .
В една от книгите ми съм описала съдби на различни хора , които са ме поразили с добрината и човечността си .
Книгата ми е излязла на български език , но аз живея в Италия . Печатницата , която издаде книгите ми не се занимава с разпространение на книги и с реклама . Малкото бройки които успях да издам от всичките шест написани книги раздадох на близки приятели и роднини .
Един ден в групата на градът в който живях 30 години , публикува некролог на една жена .Веднага я познах . беше прекрасен човек . В моята излязла вече от печат книга , бях разказала съдбата ѝ и една чудесна постъпка . Тя на този свят нямаше как да знае , че е вече героиня на книга . Нямаше кой да ѝ каже . Аз от години бях в Италия . От познатите , на които подарих книги , никой не я познаваше . Наистина не знаеше .
Явно от оня свят всичко се вижда или се усеща .
В момента , когато реших да напиша съболезнованията си под виртуалният некролог и мислено и благодарях за благородната постъпка , която бях описала в книгата ми - видях как сините ѝ очи на снимката оживяха . Погледна ме с жив поглед и неочаквано погледна в страни. Мигновенно проследих погледа ѝ и видях ,че гледаше към съболезнованието на една жена .
Бях шокирана . Какво искаше да ми каже тази жена ? Отново погледнаг името и профилната снимка на посочената .Изведнъж в съзнанието ми , починалата моя героиня от книгата ми ми каза :
- Спомни си какво ти каза тази жена , спомни си , ти ходи у тях , защо отиде ?
Господи Боже Всевишни !
В този момент си спомних .
Тази жена ми беше причинила толкова много мъка . Беше унищожила последните 30 години от моят живот ! Моят Ангел Пазител , или Всевишният Бог бяха изтрили от съзнанието ми оня ужасен момент , за да запазят психиката и силите ми и да мога да продължа напред заради мен и децата ми . Да след това аз промених и Родината си , но решението ми да напусна България някак оставаше в тъмнина .
Може би беше дошло време да си спомня и по твърдо да стъпя върху майката Земя .
Може би по този начин нейната душа ми благодареше , че съм разказала постъпката ѝ с много обич и като пример за подражание .
Не знам . Нямам отговор .
Нашите души се срещнаха на границата между двата свята , прегърнаха се , благодариха си и се разделиха !
Това е .
Димка
Тя ми остави много въпроси без отговор .
Аз пиша стихове и проза .
В една от книгите ми съм описала съдби на различни хора , които са ме поразили с добрината и човечността си .
Книгата ми е излязла на български език , но аз живея в Италия . Печатницата , която издаде книгите ми не се занимава с разпространение на книги и с реклама . Малкото бройки които успях да издам от всичките шест написани книги раздадох на близки приятели и роднини .
Един ден в групата на градът в който живях 30 години , публикува некролог на една жена .Веднага я познах . беше прекрасен човек . В моята излязла вече от печат книга , бях разказала съдбата ѝ и една чудесна постъпка . Тя на този свят нямаше как да знае , че е вече героиня на книга . Нямаше кой да ѝ каже . Аз от години бях в Италия . От познатите , на които подарих книги , никой не я познаваше . Наистина не знаеше .
Явно от оня свят всичко се вижда или се усеща .
В момента , когато реших да напиша съболезнованията си под виртуалният некролог и мислено и благодарях за благородната постъпка , която бях описала в книгата ми - видях как сините ѝ очи на снимката оживяха . Погледна ме с жив поглед и неочаквано погледна в страни. Мигновенно проследих погледа ѝ и видях ,че гледаше към съболезнованието на една жена .
Бях шокирана . Какво искаше да ми каже тази жена ? Отново погледнаг името и профилната снимка на посочената .Изведнъж в съзнанието ми , починалата моя героиня от книгата ми ми каза :
- Спомни си какво ти каза тази жена , спомни си , ти ходи у тях , защо отиде ?
Господи Боже Всевишни !
В този момент си спомних .
Тази жена ми беше причинила толкова много мъка . Беше унищожила последните 30 години от моят живот ! Моят Ангел Пазител , или Всевишният Бог бяха изтрили от съзнанието ми оня ужасен момент , за да запазят психиката и силите ми и да мога да продължа напред заради мен и децата ми . Да след това аз промених и Родината си , но решението ми да напусна България някак оставаше в тъмнина .
Може би беше дошло време да си спомня и по твърдо да стъпя върху майката Земя .
Може би по този начин нейната душа ми благодареше , че съм разказала постъпката ѝ с много обич и като пример за подражание .
Не знам . Нямам отговор .
Нашите души се срещнаха на границата между двата свята , прегърнаха се , благодариха си и се разделиха !
Това е .
Димка
Nessun commento:
Posta un commento