Мислех си , че тези три случая които описах в предишните постинги са единствените . Дължат се на моментни усещания или възприятия . Както и да ги нарека , означават едно и също .
Явно на този етап от живота ми е нормално .
Вече съм на възраст , когато най - добрите ми приятели напускат този свят . От онова място , където се намират душите им , виждат повече и искат да споделят това с мен живата .
Съвсем скоро почина мой много близък приятел .
Животът ни в проължение на близо 50 години вървеше паралелно не само във времето , но и в пространството . Винаги се случваше да живеем на близо , да си помагаме в определени етапи от живота . Всеки от нас имаше своя житейска съдба , която по някакви си кармични или Божи закони се преплиташе със съдбата на другия .
Когато от живота си отива близък човек и частица от твоята душевност отлита в небитието .
Два или три месеца след смъртта му , в съзнанието ми сякаш се включи неговият мозък и ме накара да видя една случка от преди около 50 години . Толкова ясно я видях , сякаш бях там в момента.
Ето какво се случи :
В една зимна вечер двамата излизахме от кино . Може би прожекцията е била от 6 до 8 . Беше студено и имаше и сняг . Някои места бяха заледени . Държахме се един за друг , за да не паднем.
В този момент , срещу нас приближиха младеж и девойка , с ученически униформи . Те също се държаха , за да не паднат .
Моят приятел каза , че момчето е негов познат или роднина ....не си спомням и го поздрави .
Бяхме точно на две - три крачки пред тях и сигурно щяхме да спрем да ме запознае или просто да си разменят някоя дума .
В този момент нещо ме удари в краката и паднах . Да изведнъж паднах по гръб точно в краката им . Не усетих лед под краката си . А може и да е имало .
Вместо обичайните приказки , тримата се спуснаха да ме вдигат . Изправих се .
Питаха ме дали съм се ударила...
Нямаше ми нищо .
Чувствах се толкова посрамена .
Разделихме се бързо .
Какво искаше да ми напомни моят дългогодишен приятел ?
Какво трябваше да е толкова специално , че от онзи свят прекрачи границата?
Да !
След около час се сетих .
Тогава преди 50 години съдбата ми беше пратила телеграма. Беше ме предупредила с неочакваното падане пред тези младежи .
След време те са се оженили .
Те също са живеели в района , където живеехме аз и моят стар приятел .
Те са знаели повече за това , което се случва около мен .
Това беше онази същата жена , която 35 години след тази случка , преобърна живота ми . Това което ми разказа , се случи в техният семеен дом. .Заради това което ми разкри напуснах моята Родина .
Да , тридесет и пет години след онова падане , аз паднах отново .
Душевно .
Все още продължавам да се изправям сама вече 16 години .
Двама души от оня свят ми я посочват .
Съдба !
Не искам да се връщам в миналото .
Моят девиз е - Най доброто оръжие срещу злото е доброто с което му отвръщаш .
Не искам да воювам с никого . Не търся разплата . Простила съм .
Искам само едно , да продължа напред без мъка и , с чисто сърце !
Защо онзи свят ми напомня лошото ?
Може би , за да не съм толкова наивна и доверчива ?
Или ми казват - съдбата ни праща предупреждения ! Трябва да умеем да ги разчитаме и да се пазим !!!
Благодаря скъпи приятели !
Смърта не е раздяла - както го е написал поета !
Съдбата ни праща предупреждения !
Явно на този етап от живота ми е нормално .
Вече съм на възраст , когато най - добрите ми приятели напускат този свят . От онова място , където се намират душите им , виждат повече и искат да споделят това с мен живата .
Съвсем скоро почина мой много близък приятел .
Животът ни в проължение на близо 50 години вървеше паралелно не само във времето , но и в пространството . Винаги се случваше да живеем на близо , да си помагаме в определени етапи от живота . Всеки от нас имаше своя житейска съдба , която по някакви си кармични или Божи закони се преплиташе със съдбата на другия .
Когато от живота си отива близък човек и частица от твоята душевност отлита в небитието .
Два или три месеца след смъртта му , в съзнанието ми сякаш се включи неговият мозък и ме накара да видя една случка от преди около 50 години . Толкова ясно я видях , сякаш бях там в момента.
Ето какво се случи :
В една зимна вечер двамата излизахме от кино . Може би прожекцията е била от 6 до 8 . Беше студено и имаше и сняг . Някои места бяха заледени . Държахме се един за друг , за да не паднем.
В този момент , срещу нас приближиха младеж и девойка , с ученически униформи . Те също се държаха , за да не паднат .
Моят приятел каза , че момчето е негов познат или роднина ....не си спомням и го поздрави .
Бяхме точно на две - три крачки пред тях и сигурно щяхме да спрем да ме запознае или просто да си разменят някоя дума .
В този момент нещо ме удари в краката и паднах . Да изведнъж паднах по гръб точно в краката им . Не усетих лед под краката си . А може и да е имало .
Вместо обичайните приказки , тримата се спуснаха да ме вдигат . Изправих се .
Питаха ме дали съм се ударила...
Нямаше ми нищо .
Чувствах се толкова посрамена .
Разделихме се бързо .
Какво искаше да ми напомни моят дългогодишен приятел ?
Какво трябваше да е толкова специално , че от онзи свят прекрачи границата?
Да !
След около час се сетих .
Тогава преди 50 години съдбата ми беше пратила телеграма. Беше ме предупредила с неочакваното падане пред тези младежи .
След време те са се оженили .
Те също са живеели в района , където живеехме аз и моят стар приятел .
Те са знаели повече за това , което се случва около мен .
Това беше онази същата жена , която 35 години след тази случка , преобърна живота ми . Това което ми разказа , се случи в техният семеен дом. .Заради това което ми разкри напуснах моята Родина .
Да , тридесет и пет години след онова падане , аз паднах отново .
Душевно .
Все още продължавам да се изправям сама вече 16 години .
Двама души от оня свят ми я посочват .
Съдба !
Не искам да се връщам в миналото .
Моят девиз е - Най доброто оръжие срещу злото е доброто с което му отвръщаш .
Не искам да воювам с никого . Не търся разплата . Простила съм .
Искам само едно , да продължа напред без мъка и , с чисто сърце !
Защо онзи свят ми напомня лошото ?
Може би , за да не съм толкова наивна и доверчива ?
Или ми казват - съдбата ни праща предупреждения ! Трябва да умеем да ги разчитаме и да се пазим !!!
Благодаря скъпи приятели !
Смърта не е раздяла - както го е написал поета !
Съдбата ни праща предупреждения !
Nessun commento:
Posta un commento