giovedì 4 giugno 2020

МЕЖДУ ДВАТА СВЯТА

Да , наистина живея между два свята .
Дали е генезис или придобита възможност ?

 А  МОЖЕ БИ И ДВЕТЕ !

ПРЕДИ ВРЕМЕ , КАКТО ВЪРШЕХ НЯКАКВА РАБОТА У ДОМА , В СЪЗНАНИЕТО МИ СЕ ЯВИ МОЯТА ПРАБАБА И МИ КАЗА СЛЕДНОТО :
- Ти защо не писа и за мен в твоята книга ? Писа за другата си пра баба и за двете си баби , а за мен не написа и думичка ? Ти приличаш на мен - дребничка , пълничка , беличка , даже косата си боядиса като моята . Очите ти не са сини като моите , но  в лицето  приличаш на мен . От мен наследи  връзката между двата свята !
Така ми каза моята  пра баба , майката на моят дядо , чието име нося !
По разни семейни  линии на поведение , това никой не  споменаваше , и не чествах именият си ден на денят на светеца- както си му е ред .
Аз  бях отгледана и живеех  в къщата на баща ми и неговите родители .
Тази баба   живееше в къща , където  живееше по малкият брат на дядо ми по майчина  линия .
По тогавашните патриархални  закони ,  онова семейство беше отделна единица , и пра баби и баби трябваше да демонстрират  обич към там живеещите ми роднини и братовчеди .
Ето защо , връзката ми с тази  моя пра баба , приживе не беше нито силна , нито споделена .
От разказите на моята баба - нейната по - голяма снаха  знаех , че около заговезни тя изпаала в унес или транс  и  пролежавала тези 40 дни  на легло до около  Великден  . Не зная никакви подробности.
Чувала  съм , че през тези периоди  изпадала в състояние на страдание , плач ,  стонове ,  крещяла от болка , сякаш някой я измъчва .
В друг период  се смеела  радостно , изразявала  щастие ,  благодарност , удивление .
Чувала съм , че ако през това време някой в нашето селце починел , ходели роднините му  да питат къде се е преселил - в ада или в рая .
- Да казваха , че докато земното ѝ тяло лежало приковано в леглото , душата ѝ посещавала ада и рая .
Обичала  понякога пред най - близки да разказва , какво е видяла в рая и в ада.
Никой не се е сетил да ми го преразкаже . Аз бях мъничка  и бях вече от друга фамилия , според тогавашните разбирания.
Единственото , което точно си спомням е това , което всички  повтаряха  че са чули от нея :
- Като умре човек , на смъртта му не носете цветя ! В рая има прекрасни цветя , с неописуема  красота и аромат . А на тези дето отиват в ада , цветята не им трябват . Не влизат с тях там !
Когато минел този период , скачала от леглото и ставала същата  спретната , чиста и пъргава съпруга , майка , баба и прабаба . Помня я такава свитичка , русичка с красиви сини очи и леко прегърбена– точно както  аз сега  -  мълчалива и много  работна .
Не си спомням , докато  бяхме  заедно на този свят да ме е погалила , да ми е дала нещо в ръчичката , да ме е питала нещо . 
Сега , когато  съм на нейната възраст - когато аз съм се появила на света -  от там от където е вижда  , че приличам на нея  и даже успя да се разсърди , че не е герояня в моите книги .
Е сега е героиня в интернет и историята ѝ могат да четат по цялата планета  Земя !
Благодаря ти бабо !!!!
Такива работи .
Димка  


Nessun commento: