ОКОЛО ДВЕ ГОДИНИ ПО КЪСНО МЕЖДУ 18 И 20 ЮНИ 1976 ГОДИНА
Това се случи в една от горещите нощи между 18 и 20 юни .Очаквах да родя първото си дете . Оставаше около седмица до термина . С големият корем трудно можех да спя нощем . В онези години не знаехме дали ще е момченце или момиченце . Чакахме нашето бебе да се роди живо и здраво ! Мъжът ми довършваше дипломната си работа . Защита беше в същите тези дни .
Уж бях заспала , когато чух отчетлив глас , който ме будеше . Отворих очи . До мен съпругът ми дишаше равномерно . Затворих отново очи , но се бях разсънила .
Гласът отново прозвуча .Чух да ме пита , дали искам да видя какво има в корема ми .
Не можах да реагирам , защото в този момент в тъмната стая сякаш светна екрана на голям телевизор
Чух гласът да казва :
- Ето какво носиш в корема си !
Видях пред себе си на екрана , едно пиле , точно такова , каквото купуваме от магазина - замразено .Голямо , добре оформено жълто пиле , без глава -разбира се , а краката и крилата бяха почнали да се развалят . Мисля, че усетих и лоша миризма .
Вледених се от уплаха .
Сутринта разказах на майка и съпругът ми . Отидохме на лекар , но той ме успокои , че всичко е нормално с мен и бебето , и ми остава само една седмица докато го видя .
Да оставаше само една седмица .
Докторите и екипът , който беше в денят на раждането на дъщеря ми ,направиха така , че детето ми да е точно такова , с тежко умствено изоставане и парализа на крайниците .
Господи , какво страдание , един съсипан човешки живот !
Това се случи в една от горещите нощи между 18 и 20 юни .Очаквах да родя първото си дете . Оставаше около седмица до термина . С големият корем трудно можех да спя нощем . В онези години не знаехме дали ще е момченце или момиченце . Чакахме нашето бебе да се роди живо и здраво ! Мъжът ми довършваше дипломната си работа . Защита беше в същите тези дни .
Уж бях заспала , когато чух отчетлив глас , който ме будеше . Отворих очи . До мен съпругът ми дишаше равномерно . Затворих отново очи , но се бях разсънила .
Гласът отново прозвуча .Чух да ме пита , дали искам да видя какво има в корема ми .
Не можах да реагирам , защото в този момент в тъмната стая сякаш светна екрана на голям телевизор
Чух гласът да казва :
- Ето какво носиш в корема си !
Видях пред себе си на екрана , едно пиле , точно такова , каквото купуваме от магазина - замразено .Голямо , добре оформено жълто пиле , без глава -разбира се , а краката и крилата бяха почнали да се развалят . Мисля, че усетих и лоша миризма .
Вледених се от уплаха .
Сутринта разказах на майка и съпругът ми . Отидохме на лекар , но той ме успокои , че всичко е нормално с мен и бебето , и ми остава само една седмица докато го видя .
Да оставаше само една седмица .
Докторите и екипът , който беше в денят на раждането на дъщеря ми ,направиха така , че детето ми да е точно такова , с тежко умствено изоставане и парализа на крайниците .
Господи , какво страдание , един съсипан човешки живот !
Nessun commento:
Posta un commento