СЛЕД ОКОЛО ДЕСЕТ ДНИ НА 30 ЮНИ 1976 ГОДИНА
Раждането на дъщеря ми беше изключително тежко. След осем часа на непрекъснато прилагане на форцепс и вакум - които сега са забранени , най - после ме оперираха , за да извадят бебето . Последните думи , които чух преди да заспя от упойката бяха :
- Отървахме бебето , поне да спасим булката !
На третият ден след раждането , все още не бях видяла детето си . Не ми даваха да ставам , заради секциото . Бях изтощена . Кърмата ми не слизаше . На моите молби да ми донесат бебето , никой не се отзова . Аз бях на последният етаж в А Г Болница . То в приземния етаж в отделението за недоносени .
Само ми бяха казали , че е момиченце - голямо като слонче и че е в кувьоз . По това време на
годината , дните са най - дълги . Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна . Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите . После съм се питала :
- Защо не взех асансьор ?
Придвижвах се трудно от болка и изтощение .
Някак стигнах .
Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза . Питах се , дали ще позная кое е моето бебе .Веднага го познах . Беше одрало кожата на мъжът ми , нямаше как да сбъркам . Беше голямо . Другите бебета бяха наистина недоносени . Главичката беше нормална , но се виждаше отлепената от скалпа кожа , която като торбичка беше като продължение на главата върху възглавничката .Спеше с вдигнати ръчички . Поне видях , че съществува . Набрала сили , тръгнах обратно по стълбите . Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж . Реших да си почина и на високият прозорец пред мен , видях , че се появи бял облак . Беше млечно бял, не бих казал , че фосфоресцираше , но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване .
Видях го извън стъклото . После премина и беше от вътрешната страна - на самата площадка пред мен . Постепенно придоби очертанията на женска фигура , покрита с наметало от главата до петите .Стоях и се питах вярно ли е това или сънувам . Усетих в главата ми да текат следните мисли :
- Не плачи , детето ти ще живее , но ти цял живот ще плачеш !
Като че ли усетих някаква странна топлина , която ме обгърна , а може би греша .
После очертанието отново се превърна в облак , премина отвън и се загуби .Прималяла , се питах какво беше това . В мозъкът ми мина друга мисъл
- Това беше Дева Мария !
Трябваше ми доста време , да стигна до последният етаж , където беше стаята , в която бях настанена .
С последни сили стигнах до леглото, хванах се и си поех дъх . В това време усетих , че нещо ме
стопли .
Погледнах надолу и видях , как постепенно пред краката ми се образуват две малки локвички. Кърмата ми течеше , а аз сякаш бях безтегловна .
В този момент почувствах , че силите ми се възвръщат и започвам да живея нов живот - вече съм майка .
Спомних си топлината , която усетих и си помислих , че Дева Мария ме прегърна и ми даде сили да се боря с всички трудности , които ми предстоят !
Аз съм от Русе , това се случи там .
В Русе знаят къде е родилниат дом . От към улицата където е главният вход има големи прозорци на стълбището . Там ми се яви
видението . Винаги , когато минавам по това място , спирам , прекръствам се и отправям молба към МАЙКАТА БОЖИЯ да закриля родилките и бебетата им . Мисля си че това място е свято . Завършвам с това , че вече не плача . Замених сълзите с вяра , труд и обич към всички хора и най - вече към страдащите .
Раждането на дъщеря ми беше изключително тежко. След осем часа на непрекъснато прилагане на форцепс и вакум - които сега са забранени , най - после ме оперираха , за да извадят бебето . Последните думи , които чух преди да заспя от упойката бяха :
- Отървахме бебето , поне да спасим булката !
На третият ден след раждането , все още не бях видяла детето си . Не ми даваха да ставам , заради секциото . Бях изтощена . Кърмата ми не слизаше . На моите молби да ми донесат бебето , никой не се отзова . Аз бях на последният етаж в А Г Болница . То в приземния етаж в отделението за недоносени .
Само ми бяха казали , че е момиченце - голямо като слонче и че е в кувьоз . По това време на
годината , дните са най - дълги . Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна . Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите . После съм се питала :
- Защо не взех асансьор ?
Придвижвах се трудно от болка и изтощение .
Някак стигнах .
Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза . Питах се , дали ще позная кое е моето бебе .Веднага го познах . Беше одрало кожата на мъжът ми , нямаше как да сбъркам . Беше голямо . Другите бебета бяха наистина недоносени . Главичката беше нормална , но се виждаше отлепената от скалпа кожа , която като торбичка беше като продължение на главата върху възглавничката .Спеше с вдигнати ръчички . Поне видях , че съществува . Набрала сили , тръгнах обратно по стълбите . Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж . Реших да си почина и на високият прозорец пред мен , видях , че се появи бял облак . Беше млечно бял, не бих казал , че фосфоресцираше , но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване .
Видях го извън стъклото . После премина и беше от вътрешната страна - на самата площадка пред мен . Постепенно придоби очертанията на женска фигура , покрита с наметало от главата до петите .Стоях и се питах вярно ли е това или сънувам . Усетих в главата ми да текат следните мисли :
- Не плачи , детето ти ще живее , но ти цял живот ще плачеш !
Като че ли усетих някаква странна топлина , която ме обгърна , а може би греша .
После очертанието отново се превърна в облак , премина отвън и се загуби .Прималяла , се питах какво беше това . В мозъкът ми мина друга мисъл
- Това беше Дева Мария !
Трябваше ми доста време , да стигна до последният етаж , където беше стаята , в която бях настанена .
С последни сили стигнах до леглото, хванах се и си поех дъх . В това време усетих , че нещо ме
стопли .
Погледнах надолу и видях , как постепенно пред краката ми се образуват две малки локвички. Кърмата ми течеше , а аз сякаш бях безтегловна .
В този момент почувствах , че силите ми се възвръщат и започвам да живея нов живот - вече съм майка .
Спомних си топлината , която усетих и си помислих , че Дева Мария ме прегърна и ми даде сили да се боря с всички трудности , които ми предстоят !
Аз съм от Русе , това се случи там .
В Русе знаят къде е родилниат дом . От към улицата където е главният вход има големи прозорци на стълбището . Там ми се яви
видението . Винаги , когато минавам по това място , спирам , прекръствам се и отправям молба към МАЙКАТА БОЖИЯ да закриля родилките и бебетата им . Мисля си че това място е свято . Завършвам с това , че вече не плача . Замених сълзите с вяра , труд и обич към всички хора и най - вече към страдащите .
Nessun commento:
Posta un commento