sabato 9 settembre 2017

ЧУДО 30 ЮНИ 1976 ГОДИНА СТАРИЯТ РОДИЛЕН ДОМ РУСЕ БЪЛГАРИЯ

СЛЕД ОКОЛО  ДЕСЕТ ДНИ  НА 30 ЮНИ 1976 ГОДИНА

Раждането на дъщеря ми беше изключително тежко. След  осем часа на непрекъснато прилагане на форцепс и вакум - които сега са забранени , най - после ме оперираха , за да извадят бебето . Последните думи , които чух преди да заспя от упойката бяха :
- Отървахме бебето , поне да спасим булката !
На третият ден след раждането , все още не бях видяла детето си . Не ми даваха да ставам , заради секциото . Бях изтощена . Кърмата ми не слизаше  . На моите молби да ми донесат бебето , никой не се отзова . Аз бях на последният етаж в А Г Болница . То в приземния етаж  в отделението за недоносени .
Само ми бяха казали , че е момиченце - голямо като слонче и  че е в кувьоз . По това време на 
годината , дните са най - дълги . Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна . Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите . После съм се питала : 
- Защо не взех асансьор ?
Придвижвах се трудно от болка и изтощение  .
Някак стигнах .
Вратата на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза  . Питах се , дали ще позная кое е моето бебе  .Веднага го познах . Беше одрало кожата на мъжът ми , нямаше как да сбъркам  . Беше голямо . Другите бебета бяха наистина недоносени . Главичката беше нормална  , но се виждаше отлепената от скалпа кожа , която като торбичка беше като продължение на главата върху възглавничката  .Спеше с вдигнати ръчички . Поне видях , че съществува . Набрала сили , тръгнах обратно по стълбите . Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж . Реших да си почина и на високият прозорец пред мен , видях , че се появи бял облак  . Беше млечно бял, не бих казал , че фосфоресцираше , но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване .
Видях го извън стъклото . После премина и  беше от вътрешната страна - на самата площадка пред мен . Постепенно придоби очертанията на женска фигура , покрита с наметало от главата до петите  .Стоях и се питах вярно ли е това или сънувам . Усетих в главата ми да текат следните мисли :
- Не плачи , детето ти ще живее , но ти цял живот ще плачеш !
Като че ли усетих някаква странна топлина  , която ме обгърна , а може би греша .
После очертанието отново се превърна в облак , премина отвън и се загуби .Прималяла , се питах какво беше това  . В мозъкът ми мина друга мисъл
- Това беше  Дева  Мария ! 
Трябваше ми доста време , да стигна до последният етаж , където беше стаята ,  в която бях настанена .
С последни сили стигнах до леглото, хванах се и си поех дъх . В това време усетих , че нещо ме 
стопли .
Погледнах надолу и видях , как постепенно пред краката ми се образуват  две малки локвички. Кърмата ми течеше , а аз  сякаш бях  безтегловна .
В този момент почувствах , че силите ми се възвръщат и започвам да живея нов живот  -  вече съм майка .
Спомних си топлината , която усетих  и си помислих , че   Дева  Мария ме прегърна и ми даде сили да  се боря с всички трудности , които ми предстоят !
Аз съм от  Русе , това се случи там .
В Русе знаят къде е родилниат дом . От към  улицата където е главният вход има големи прозорци на стълбището . Там  ми се яви 
видението . Винаги , когато минавам по това място , спирам , прекръствам се  и отправям молба към МАЙКАТА БОЖИЯ да закриля родилките и бебетата им . Мисля си че това място е свято . Завършвам с това , че вече не плача . Замених сълзите с вяра , труд и обич към всички хора и най - вече към страдащите .

Posta un commento