НА 9 ФЕВРУАРИ 1977 ГОДИНА
Около 16 . 30 следобед изведнъж ми прилоша . Сякаш притъмня и някаква невидима тежест легна върху раменете ми . Постепенно отначало бавно , а после все по силно започнах да чувам звъна на камбана . Ударите бяха бавни и тържествени - като за смърт . Попитах свекърва ми , защо бие тази камбана , кой е починал ?
Тя ме погледна учудено и каза , че не чува камбана .
Да , нямаше как да се чува , най близката черква беше на около седем километра .
След около половин час , някой повика навън и свекърва ми излезе . Върна се много смутена и претисненаи каза , че била комшийката . По това време ние още нямахме телефон и моите близки се обадили до тях , че братовчед ми , студент на двадесет и две години е починал . Преди около половин час ... когато аз чух небесната камбана . Беше прекрасно момче , бяхме израсли заедно . Помнех раждането му .
Не можах да отида на погребението , бях кърмачка . Дъщеря ми деше на около седем месеца и след ада на раждането , баба ѝ се страхуваше да остане сама с нея . Страдах и дълго носих черната кърпа , както е прието според нашият обичай . Когато махнах кърпата , косите ми бяха променили цвета си . От светлокестенява , косата ми беше станала тъмнокестенява . Никой не ми повярва , че не се боядисвам .
Около 16 . 30 следобед изведнъж ми прилоша . Сякаш притъмня и някаква невидима тежест легна върху раменете ми . Постепенно отначало бавно , а после все по силно започнах да чувам звъна на камбана . Ударите бяха бавни и тържествени - като за смърт . Попитах свекърва ми , защо бие тази камбана , кой е починал ?
Тя ме погледна учудено и каза , че не чува камбана .
Да , нямаше как да се чува , най близката черква беше на около седем километра .
След около половин час , някой повика навън и свекърва ми излезе . Върна се много смутена и претисненаи каза , че била комшийката . По това време ние още нямахме телефон и моите близки се обадили до тях , че братовчед ми , студент на двадесет и две години е починал . Преди около половин час ... когато аз чух небесната камбана . Беше прекрасно момче , бяхме израсли заедно . Помнех раждането му .
Не можах да отида на погребението , бях кърмачка . Дъщеря ми деше на около седем месеца и след ада на раждането , баба ѝ се страхуваше да остане сама с нея . Страдах и дълго носих черната кърпа , както е прието според нашият обичай . Когато махнах кърпата , косите ми бяха променили цвета си . От светлокестенява , косата ми беше станала тъмнокестенява . Никой не ми повярва , че не се боядисвам .
Nessun commento:
Posta un commento