Loading...

sabato 9 settembre 2017

НОЕМВРИ 1986 ГОДИНА ГРАД БЯЛА КВАРТАЛ ГАРА БЯЛА ОБЛАСТ РУСЕ БЪЛГАРИЯ

ТАЗИ НЕВЕРОЯТНА СЛУЧКА  ПРЕЖИВЯХ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1986 ГОДИНА 

Бях на 36 години  . В една дъждовна и мъглива неделна утрин , реших да не ставам рано .  Всички в къщи спяха . Уж бях будна , а изведнъж се намерих в къщата на мои роднини в слънчева лятна сутрин . Някой повика в двора и излязох да видя кой е . Бях облечена със същата тази нощница , с която бях в момента . Видях жена между 50 – 60 години  . Беше стройна  , слаба , облечена в чер класически костюм и малка черна шапка върху късо постригани руси коси със сив оттенък . Носеше елегантни черни обувки с нисък ток . Беше перфектна . Лицето ѝ беше слабо със стиснати тънки устни . Очите  сиви със студен , стоманен поглед . Носът ѝ беше малък и много тънък .Толкова елегантна жена бях виждала само по списанията и филмите . 
- Коя си ти ? – попитах я учудено .
- Смъртта ! – отговори ми отчетливо тя .
- Какво искаш  ? – попитах стресната аз .
- Дошла съм да взема майка ти , кажи ѝ  да излезе !
Не , не исках да дам моята майка .
- Вземи мен ! - предложих ѝ аз .
- Добре , ще взема теб  - съгласи се бързо тя .
Тъкмо да тръгна с нея , се видях по нощница и я помолих да се облека .
- Не искам като дойдат да се прощават с мен да съм по нощница, изчакай ме да се облека .
Бързо влязох в къщи , набързо се преоблякох и излязох на вън .
Там нямаше никой . Смъртта си беше отишла .
Станах , като изхвърлена от пружина .
Започнах да приготвям закуската и все си 
мислех  ,че това не е обикновен сън и нещо ще се случи .
Както  работех в кухнята , в мозъка ми се формира следната мисъл :
- Ако искаш да спасиш майка си , върви в курника и намери твоята любима ярка ! Заколи я и направи супа ! На обяд тя трябва да яде от тази супа , иначе ... !
Веднага излязох на двора . Майка ми живееше в Русе и освен за готвене ми трябваше  време да отида до там , а времето напредваше .
Всички кокошки бяха на вън , но моята любима ярка не се виждаше между тях . Беше  красива - шарена с червени перца по гушката . Бяхме  я излюпили у дома .Сълзите се търкаляха по бузите ми , спомняйки си как смело скочи от яйцето .
Влязох в курника и в полумрака я видях .Стоеше сам самичка в полога и трепереше цялата .
Взех я и я притиснах до гърдите си и я целувах докато я сложа на дръвника . 
Тя , свикнала с мен , кротко остана там , където я оставих . Аз не колех . Това правеха комшиите , защото в нашата къща нито мъжете , нито ние жените не колехме  .
Понеже не бях опитна , или ръката ми не искаше да го направи  , кръвта започна да пръска наоколо и се видях цялата опръскана в кръв  - на дребни капчици .
Бях облечена със син анцунг с червени орнаменти навсякъде имаше кръв - 
по горнището , долнището , ръкавите .
Ридаейки  се прибрах вътре и веднага се преоблякох . Моите хора почнаха да се събуждат , закуската беше готова , така, че аз имах време да почистя ярката и да сваря супата .
Разказах на съпруга ми какво се случи и веднага тръгнахме към майка ми .
Заварих я да лежи много бледа и отпусната .
- Какво ти е  – попитах я
-Тази сутрин до девет часа бях много зле . Болеше  ме главата и ми беше  лошо .След това ми поолекна , но още не мога да стана , вие ми се свят .
Да , около 9 часа аз вече бях заклала ярката .
- Хапни  виж каква  хубава супа съм ти донесла  – поканих я аз .
Хапна , поприказвахме малко и си тръгнахме .
В понеделник , реших да опера и първо взех анцунга да го накисна предварително , за да излезе кръвта .
Каква беше изненадата ми , когато го намерих съвсем чист . Нямаше никакво петъце , никакво .  Къде се беше дянала тази кръв ? Нямам обяснение и до ден днешен .
Може би с кръвта на обичаното пиле изкупих един живот .

ЧУДЕСАТА СЪЩЕСТВУВАТ , ГОТОВИ ЛИ СМЕ 
ДА ПОВЯРВАМЕ ?
Posta un commento