МЕЖДУ 20 -30 ЮЛИ 2006 ГОДИНА СЕЛО АБАТЕМАРКО БЛИЗО ДО САЛЕРНО ОБЛАСТ КАМПАНИА ИТАЛИЯ

ТАЗИ СЛУЧКА МИ ПОМОГНА ДА ПРЕРАЗГЛЕДАМ И ДА

ПРЕОБЪРНА ЖИВОТА СИ  В ИМЕТО НА ДОБРОТО НА  ДЕЦАТА МИ

ИТАЛИЯ  ОБЛАСТ  КАМПАНИЯ МАЛКО СЕЛЦЕ - 

АБАТЕМАРКО  БЛИЗО  ДО САЛЕРНО   НЕЖДУ 20 -30 ЮЛИ  2006 ГОДИНА

Бях пристигнала в Италия преди седем осем месеца . Не знаех добре езика . Работех с тежко болен човек на 81 година , с две орерации , почти неподвижен . Беше два пъти по - тежък от мен . Страдаше много , по цели   дни и  нощи  бях на крак. Живеех само с него в просторна къща , която поддържах в абсолютен порядък  .Приготвях храната , превързвах и промивах незарастващите рани . Той непрекъснато викаше името ми , като мислеше  , че моето присъствие , ще облекчи страданията му . Почти всеки ден идваше дъщеря му , като все пак ми даваше час отдих . Лятото тя замина на почивка . Беше решено да я замесва брат ѝ , но той почиваше със семейството си в едно близко курортно селище и аз останах абсолютно сама . Бях на края на силите си . От родината ми идваха лоши вести . Синът ми също в Италия , беше без работа .

За да минава времето , учех   усилено 

италиански ,  спрягах глаголи , повтарях си цели изрази даже сънувах на италиански . Мъчех се да помагам на дядото с моята енергия , но дали той беше прекалено орязан , дали аз бях изтощена -нищо не се получаваше . Чувствах ,че целият ми живот се е провалил .Търсех и не намирах отговор , защо съм тук , къде и какво сгреших в живота си . Тези въпроси не ми даваха мира и допълнително утежняваха психическото ми равновесие . 

Една нощ , бях заспала , когато се събудих от страшен шум . Бих го описала като шум от високоговорители на огромен площад , пуснати толкова силно , че се чува само пращене  ,но не можеш да различиш думите . Учудващото беше , че и да чуех нещо , то беше на български . Станах и светнах всички лампи в къщата .Телевизорът и радиото бяха изключени . Чешмите бяха спрени . Излязох на вън . Околните къщи бяха тъмни , по улицата нямаше никой .

Дадох си сметка , че това е само в мойта глава . Веднага в мозъка ми мина мисъл

" Вземи лист и пиши "

Намерих тефтерче и химикал и започнах да записвам .Веднага , шумът спадна и добре различавах всеки звук .Гласът повтареше едно и също изречение 

- " НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ПРЕКРАСНИЯТ СИ ЖИВОТ , ТИ ГО ЖИВЯ ДОСТОЙНО И КРАСИВО "

След като повтори три пъти това ,  гласът постепено се загуби и настана тишина . Загасих всички лампи и си легна х.Чувствах се успокоена и сякаш изпълнена с нова , чиста сила . Дадох си в просъница сметка , че в старанието си точно да запиша думите , не си спомням съдържанието .

- " Ще го прочета утре " 

Това беше последната мисъл , която ми мина през ум преди да заспя . На сутринта станах рано , свърших всичко , което беше необходимо и все ми се искаше да прочта какво съм написала , а нямах сила да го направя .

Прочетох го след обед , когато дядото заспа .

Бяха такива красиви думи . Дали наистина това беше оценката за живота ми .Зная ,че не беше сън . От този ден , се взех в ръце и спрях да страдам .

Работех ,мечтаех , че нещата ще тръгнат към добро и така стана . Всичко постепенно дойде на място и животът ми отново стана красив . 

ТОВА БЕШЕ ИСТИНСКО ЧУДО , НО  ... 

ЧУДЕСАТА ГИ НОСИМ СЪС СЕБЕ СИ , ЗАЩОТО НИЕ ХОРАТА  СМЕ ЕДНО ЧУДЕСНО ТВОРЕНИЕ  НА ПРИРОДАТА

ПРОГРАМИРАНИ СМЕ ДА ЖИВЕЕМ В МИР И ЛЮБОВ 

ПОМЕЖДУ СИ .

АКО ГО ИЗПЪЛНЯВАМЕ , НАШАТА ЧОВЕШКА ПРИРОДА , ЩЕ НИ ДАРЯВА САМО СЪС ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ  - ТОВА КОЕТО ВСЕКИ ОТ НАС ЖЕЛАЕ !