sabato 9 settembre 2017

ПЪРВИ РАЗКАЗ ЗА ЧУДО ВЪВ СЕМЕЙСТВОТО НА БАБА МИ СЕЛО ЗАГРАЖДЕН ОКРЪГ ПЛЕВЕН БЪЛГАРИЯ ОКОЛО1880 ГОДИНА

  Това , с  което ще започна , съм  чувала много пъти . С този разказ съм заспивала вечер . Той заместваше приспивната песен на дечицата .
До бабиното легло - майката на баща ми  , на стената , висеше стара фотография , на която беше снимана баба ми като младо  момиче със семейството на брат си – свещеник .
Баба ми вечер преди лягане освен пред иконата на Спасителя се кръстеше и пред тази снимка .

Ето защо ...
Баба ми беше  - както се казва от „ попско коляно “Починал дядо ѝ - старият  свещеник .
Селото останало без свещеник . Енорията била голяма – обслужвал села от двете страни на Дунава  , в България и Румъния .
Времето минавало  , а друг свещеник не идвал .
Една нощ , брат ѝ сънувал чуден сън .
Явил се пред него човек с дълги коси и му казал
- ДЯДО ТИ УМРЯ . СЕЛОТО ОСТАНА БЕЗ СВЕЩЕНИК . ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ .
КРЪЩЕНЕТА , ВЕНЧАВКИ , СМЪРТИ , ПРАЗНИЦИ - ИМА МНОГО РАБОТА . 
НЯМА ВРЕМЕ ЗА ЧАКАНЕ . ОТ УТРЕ НЯМА ДА СИ БРЪСНЕШ БРАДАТА  И НЯМА ДА  СИ СТРИЖЕШ КОСИТЕ .
ТРЯБВА ДА ОТИДЕШ В ПРЕОБРАЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР И ШЕСТ МЕСЕЦА ЩЕ УЧИШ .
КАТО МИНАТ ШЕСТЕ МЕСЕЦА СЕ ВРЪЩАЙ  И ПОЧНИ ДА СЛУЖИШ НА ХОРАТА !
- А кой , ще се грижи за жената и децата ми ?  – попитал в съня си мъжът
- АЗ  - отговорил дългокосият .
Това било .
Братът на баба ми имал четири дечица .
Държал магазин и шивачница . Трудел се от тъмно до тъмно . Имал  клиенти и недовършена работа .
На сутринта , разказал съня си на майка си и на всички домашни .
- Бил е сина Божи  Исус Христос . Той ти е говорил . Трябва да му служиш - казала старата жена .
Всичко станало точно както казал БОГ .
Скоро почнала Балканската война , после се заредили години по фронтовете .
Върнал се болен , но продължил да служи от двете страни на Дунава .
Зиме  минавал по леда , настинал лошо и починал твърде млад . Майка му не можела да се примири до смъртта си с брадата и дългите коси , защото скривали красотата му - бил много красив мъж .
Когато баба ми почина и после продадоха опустялата къща , аз взех тази снимка за спомен .
 Там беше мой роднина  който беше говорил с БОГ !
Много от четящите тези редове , ще се усмихнат с пренебрежение , особено , ако не са познали страданието , ако кръста , който носят върху раменете си , се е случил лек .
Да са живи и здрави . Дай Боже , целият им живот да е само слънце и радост .
Пиша , за тези , които имат нужда от вяра и 
утеха .
Posta un commento